онова, което наричаме диво, какво всъщност е то? то е първичното творение, още недокоснатото от човешка ръка, наричано и природа. всичко друго е преправяно, преиначавано, понякога – до неузнаваемост. и то така, че на хората да им е удобно или привидно удобно. да е в съответствие с техните желания и приумици. независимо дали крайната цел е печалба или само употреба. за много българи и източно-европейци изобщо, дивото, включвайки и дивите нрави у хората, е синоним на ниска култура, изостаналост и бедност. затова те проявяват силен интерес към западните страни и хора, при които дивото, в най-широк смисъл, почти е изчезнало. и вземат пример от тях. в същото време все повече западняци забелязват, че покрай възпитанието и културата, са станали извънредно опитомени, подредени и изкуствени. и все по-отдалечени от всичко спонтанно и естествено. и че им липсва достатъчно страст, енергия и жизненост, характерни за дивото. така те проявяват и ще проявяват все по-голям интерес към по-изостаналите страни и народи, но съхранили дивата природа и естественото у хората. през последните три десетилетия много българи се изнесоха на запад. идва, обаче време, когато много западняци ще се изнесат на изток, включително и у нас, главно заради дивото, което ще ги позове. интересна година се очертава да е 2021-ва, нали?