Когато ми се налагаше да обяснявам на децата валентността, знаейки за силата на асоциативното и образното мислене, сравнявах атомите на химичните елементи с живи същества, които имат различен брой ръце, като няма вариант някоя ръка да е свободна и да не е хваната за ръката на друг химичен атом. Например състава на водата е един атом кислород, който има две „ръце”, затова, съединявайки се с водорода, който има само по една, кислородът си „хваща” два атома водород – по един за всяка „ръка”- Н2О. По същия начин съм им обяснявала как да помнят по принцип нещата от учебния материал – да „захващат” за „ръка” новото знание за някое старо, за да се задържи по-дълго в ума му. Да сравняват, асоциират, онагледяват. Мозъкът е подложен на непрестанен поток от информация. Както при преминаване през бурна река хората се държат на верига, за да не ги отнесе течението, така и знанието, което не свързано с друго, лесно ще бъде пометено от потока на прииждащата нова информация… Мозъкът се състои от нервни клетки – неврони. Те „протягат” една към друга „ръце” – дендрити, а мястото им на свързване се нарича синапс. Има и вещества, които спомагат тази връзка между невроните – невромедиатори. Те спомагат за усещането на болка, удоволствие и т.н. В мозъка текат процеси на създаване на връзки между невроните и на прекратяване на някои връзки, за по-добра оптимизация на структурирането на информацията – своего рода Recycle Bin. Когато дадена информация премине няколко пъти по междуневронните връзки и пътища, тя се „захваща” здраво в мозъка, запаметява се, лесно се припомня, както, ако често търсим едно и също нещо чрез търсачката на Гугъл, все по-лесно и бързо го намира, зарежда и показва. За съжаление има тъмна страна на всичко това. Например наркотиците, предизвикващи силни усещания и разбълникващи химията на организма по този начин,... Виж Още